Ти ме обикна пръв

Ти дойде в живота ми изведнъж,

както вятърът повява цъфналата ръж,

да разхладиш душата ми сломена,

да я укротиш неопитомена. 

Ти самотните ми дни преобърна,

с нежните си ръце ме обгърна.

Ти си този, който толкова дълго съм чакала,

в тъжните си нощи за теб съм плакала.

Когато ме прегръщаш, чувствам, че политам,

нежни думи към теб вплитам.

От ласките ти настръхвам цяла,

устните ти ме парят като пламъка на свещ догоряла.

Топлината от очите ти попивам

и като зайче в скута ти се свивам.

Гледаш ме с обожание,

аз съм твоето най-голямо притежание.

Когато съм с теб, усещам как пеперуди,

пърхат в стомаха ми като луди.

Колената ми омекват,

диханията ми секват.

Краката ми се подкосяват,

ритмите на сърцето ми учестяват.

Ти направи така, че да искам да живея,

в едно цяло с теб да се слея.

Искам да ти правя гола кафе,

а ти да галиш кожата ми, нежна като кадифе.

Когато сме заедно и двамата горим,

изобщо не мислим да спим.

Знам че преди те разигравах,

само те ядосвах и не те оценявах,

но сега вече съм друга,

ще бъда добра майка и съпруга.

Надявам се вече за теб да съм достойна,

а не както преди- непристойна.

Бих се отказала от всичко заради нас,

за да бъдем заедно и до последния ни час.

Искам заедно да остареем

и на внуци да се порадваме да успеем.

Искам да сме заедно докрай,

ти си ми всичко, знай!

Посвещавам това стихотворение на любовта на живота ми, с благодарност, че я открих. Най-големият жест, който тя е правила за мен, е, че продължава да ме търпи такава, каквато съм, знае всичко за мен и въпреки това не ме предава.