10.08.2012 г., 19:34

Ти ме обикна пръв

634 0 2

Ти дойде в живота ми изведнъж,

както вятърът повява цъфналата ръж,

да разхладиш душата ми сломена,

да я укротиш неопитомена. 

 

Ти самотните ми дни преобърна,

с нежните си ръце ме обгърна.

Ти си този, който толкова дълго съм чакала,

в тъжните си нощи за теб съм плакала.

 

Когато ме прегръщаш, чувствам, че политам,

нежни думи към теб вплитам.

От ласките ти настръхвам цяла,

устните ти ме парят като пламъка на свещ догоряла.

 

Топлината от очите ти попивам

и като зайче в скута ти се свивам.

Гледаш ме с обожание,

аз съм твоето най-голямо притежание.

 

Когато съм с теб, усещам как пеперуди,

пърхат в стомаха ми като луди.

Колената ми омекват,

диханията ми секват.

 

Краката ми се подкосяват,

ритмите на сърцето ми учестяват.

Ти направи така, че да искам да живея,

в едно цяло с теб да се слея.

 

Искам да ти правя гола кафе,

а ти да галиш кожата ми, нежна като кадифе.

Когато сме заедно и двамата горим,

изобщо не мислим да спим.

 

Знам че преди те разигравах,

само те ядосвах и не те оценявах,

но сега вече съм друга,

ще бъда добра майка и съпруга.

 

Надявам се вече за теб да съм достойна,

а не както преди- непристойна.

Бих се отказала от всичко заради нас,

за да бъдем заедно и до последния ни час.

 

Искам заедно да остареем

и на внуци да се порадваме да успеем.

Искам да сме заедно докрай,

ти си ми всичко, знай!

 

Посвещавам това стихотворение на любовта на живота ми, с благодарност, че я открих. Най-големият жест, който тя е правила за мен, е, че продължава да ме търпи такава, каквато съм, знае всичко за мен и въпреки това не ме предава.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...