10.08.2012 г., 19:34

Ти ме обикна пръв

633 0 2

Ти дойде в живота ми изведнъж,

както вятърът повява цъфналата ръж,

да разхладиш душата ми сломена,

да я укротиш неопитомена. 

 

Ти самотните ми дни преобърна,

с нежните си ръце ме обгърна.

Ти си този, който толкова дълго съм чакала,

в тъжните си нощи за теб съм плакала.

 

Когато ме прегръщаш, чувствам, че политам,

нежни думи към теб вплитам.

От ласките ти настръхвам цяла,

устните ти ме парят като пламъка на свещ догоряла.

 

Топлината от очите ти попивам

и като зайче в скута ти се свивам.

Гледаш ме с обожание,

аз съм твоето най-голямо притежание.

 

Когато съм с теб, усещам как пеперуди,

пърхат в стомаха ми като луди.

Колената ми омекват,

диханията ми секват.

 

Краката ми се подкосяват,

ритмите на сърцето ми учестяват.

Ти направи така, че да искам да живея,

в едно цяло с теб да се слея.

 

Искам да ти правя гола кафе,

а ти да галиш кожата ми, нежна като кадифе.

Когато сме заедно и двамата горим,

изобщо не мислим да спим.

 

Знам че преди те разигравах,

само те ядосвах и не те оценявах,

но сега вече съм друга,

ще бъда добра майка и съпруга.

 

Надявам се вече за теб да съм достойна,

а не както преди- непристойна.

Бих се отказала от всичко заради нас,

за да бъдем заедно и до последния ни час.

 

Искам заедно да остареем

и на внуци да се порадваме да успеем.

Искам да сме заедно докрай,

ти си ми всичко, знай!

 

Посвещавам това стихотворение на любовта на живота ми, с благодарност, че я открих. Най-големият жест, който тя е правила за мен, е, че продължава да ме търпи такава, каквато съм, знае всичко за мен и въпреки това не ме предава.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...