Т И, М О Я П Е С Е Н
Ти, моя песен недопята –
слънце в мене недогряло!
Ти, моя радост неживяна –
цвете в мене недоспало!
Сега ще тръгна аз отново
по склоновете запустели
да търся слънце необрано
и сплитам скъсани дантели.
Сега отново ще събирам
роса от радост разпиляна
и цветове неразцъфтели
ще възкресявам в жива пяна.
Ти, моя песен недопята,
сплети се в слънчева вихрушка,
че радостта ми неживяна
във люлка светла да се люшка!
© Стойна Димова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
