Jan 14, 2008, 12:31 PM

Ти си... (1част)

  Poetry
1.1K 0 4
 

Слънцето в косите.

Блясъкът в очите.

Огънят в сърцето.

Сълзата на лицето.

 

 

Щастие, когато си до мен.

Тъга, когато си „отделечен".

Изпитвам непреодолима нужда

в обятията ти да се събуждам.

 

 

Смисълът на дните ми.

Любов - това за мен си ти!

Затова, една надежда имам аз -

да не допускаш раздяла между нас!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...