Ти друга си... и аз не бях разбрал,
че ти ми носиш всички важни знаци,
с които Бог съдбовно бе избрал
да си до мен - под звездните рояци.
Не бях разбрал, че всъщност на инат
разкъсвах в теб воалите от нежност
и после мразех - целия ни свят,
проклинах се и тънех в неизбежност.
Разкъсвах всъщност своята душа,
раздирах я - до тъмните ù страсти,
и щом пожарът в мене отшумя,
разбих я в миг - на малки нежни части...
... с които стоплих цялото небе
и вятъра, и пролетните листи,
и сълзите на тъжното море,
и вопъла на нощните му мисли...
Ти друга си... и аз не бях за теб,
мълчание в очите ти прозира...
Без тях ще се превърна в буца лед
и в топлите ти длани ще умирам...
© Чавдар All rights reserved.