Ти си толкова прекрасна за мен
Любима, нима не съзираш пламъка в очите ни!?
Нима не усещаш любовта!?
Позволи ми да те държа в ръцете си завинаги.
Да се пробуждам утрин в прегръдките ти,
да се потапям в косите ти.
Нека слеят се душите ни в приказен танц
и призоват вселената да изгрее в нов ден.
Виж как в тоз наш сладък ден, нежният полъх
на топлия южен бриз, милва младите листа, родили се
в поезията на танца. А върху тях, падналите капчици роса
разкриват отражението на две тела, вплели се в нежността.
Тела, танцуващи и пръскащи красота, където стъпват те, там
изниква прелестта.
Магия бе това, магия! Не! Реалност, сън прокраднал се в нощта.
Ти си толкова красива за мен! Не виждаш ли че си принадлежим!?
Щом сме заедно, животът изгрява,
щом съм с теб, не съм написан от молив, а инкрустиран нежно в сърцето!
Не заменяй ме за грозен цвят, що трие се с гума, не обръщай гръб, недей!
Любима, ти си толкова прекрасна за мен!!!
Нима не усещаш любовта!?
Позволи ми да те държа в ръцете си завинаги.
Да се пробуждам утрин в прегръдките ти,
да се потапям в косите ти.
Нека слеят се душите ни в приказен танц
и призоват вселената да изгрее в нов ден.
Виж как в тоз наш сладък ден, нежният полъх
на топлия южен бриз, милва младите листа, родили се
в поезията на танца. А върху тях, падналите капчици роса
разкриват отражението на две тела, вплели се в нежността.
Тела, танцуващи и пръскащи красота, където стъпват те, там
изниква прелестта.
Магия бе това, магия! Не! Реалност, сън прокраднал се в нощта.
Ти си толкова красива за мен! Не виждаш ли че си принадлежим!?
Щом сме заедно, животът изгрява,
щом съм с теб, не съм написан от молив, а инкрустиран нежно в сърцето!
Не заменяй ме за грозен цвят, що трие се с гума, не обръщай гръб, недей!
Любима, ти си толкова прекрасна за мен!!!
© Константин Димитров All rights reserved.
Поздрави!
