Ти сам затръшна вратата пред мен.
Пропъди ме навън да зъзна.
Сега си бесен и самотен, наранен.
Обратно се надяваш да се върна.
Не искаш с друг да ме делиш.
Но нямаш право да ме съдиш.
Бях само твоя, но уви,
сам пожела да ме изгубиш.
Не ме моли да ти простя
за жлъчните, жестоки думи!
Ти сам погуби любовта
и сложи края помежду ни.
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
