Какъв прекрасен ден!Каква красива нощ!

Сутринта и вечерта, безкрайни в сърцето ни...!

Ако ни бяха видели така, щяха да го почувстват,

без да могат да си го представят, че можем да летиме...!

А, ако ни видят така-какво ли ще се случи, ще видят ли...?!

Ще видят ли това, което и ние виждаме в душата ни...?!

Ами, ако никога не се бяхме видели така-знам, че нямаше 

да има значение, просто защото се обичаме...!

Каква прекрасна гледка!Каква красива любов!

Уюта и идилията влюбени, един другиго, това сме ние:

Седим един срещу друг, лице срещу лице

и откриваме сърцата си слети в едно, всяка стотна секунда...!

И говориме за всичко по малко и всичко провокира смеха ни,

все едно сме луди или глупаци, но просто продължаваме...!

И при всичко това, нямаше как да ни липсват луната и звездите,

слънцето и лъчите, само те ни бяха нуждата, просто е така...!

Каква прекрасна съдба!Каква красива орисия!

Огън в леда, светлина в мрака, топлина в студа, само това...

Само това ни беше нужда, за да бъдем щастливи

Само това и да се виждаме, да се имаме, да се чувстваме така:

И не можем да броим часовете, когато не сме заедно,

защото сме неразделни и дори и да умрем, ще се обожаваме...!

И когато погледнем към часовника, спираме времето

и се радваме, тогава умираме за миг и се прераждаме...!

Какъв прекрасен живот!Каква красива смърт!

Небето е далеч от отвъдното, а земята е близо до невидимото...!

И не съществува миг, в който да не сме в обятията ни,

не съществува и целувка без тих вик"Обичам те!..."