...Тих вик"Обичам те...!"
Какъв прекрасен ден!Каква красива нощ!
Сутринта и вечерта, безкрайни в сърцето ни...!
Ако ни бяха видели така, щяха да го почувстват,
без да могат да си го представят, че можем да летиме...!
А, ако ни видят така-какво ли ще се случи, ще видят ли...?!
Ще видят ли това, което и ние виждаме в душата ни...?!
Ами, ако никога не се бяхме видели така-знам, че нямаше
да има значение, просто защото се обичаме...!
Каква прекрасна гледка!Каква красива любов!
Уюта и идилията влюбени, един другиго, това сме ние:
Седим един срещу друг, лице срещу лице
и откриваме сърцата си слети в едно, всяка стотна секунда...!
И говориме за всичко по малко и всичко провокира смеха ни,
все едно сме луди или глупаци, но просто продължаваме...!
И при всичко това, нямаше как да ни липсват луната и звездите,
слънцето и лъчите, само те ни бяха нуждата, просто е така...!
Каква прекрасна съдба!Каква красива орисия!
Огън в леда, светлина в мрака, топлина в студа, само това...
Само това ни беше нужда, за да бъдем щастливи
Само това и да се виждаме, да се имаме, да се чувстваме така:
И не можем да броим часовете, когато не сме заедно,
защото сме неразделни и дори и да умрем, ще се обожаваме...!
И когато погледнем към часовника, спираме времето
и се радваме, тогава умираме за миг и се прераждаме...!
Какъв прекрасен живот!Каква красива смърт!
Небето е далеч от отвъдното, а земята е близо до невидимото...!
И не съществува миг, в който да не сме в обятията ни,
не съществува и целувка без тих вик"Обичам те!..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
