Тиха бяла река
прекосявам на пръсти,
скрита нейде тъга,
тегне в мрака разпръскващ.
Звезден прах разпилява
от нектара небесен,
а сърцето запява
тиха, ласкава песен.
За копнеж и за обич,
за живот и за вричане,
за преплетени устни
на момче и момиче.
За любов и за шепот,
за пътеки вървяни,
в топлина и във трепет
и за страст изживяна.
Тиха бяла река
тихо в мене се влива,
но остава следа,
че със теб бях щастлива.
© Евдокия Иванова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
