12.03.2011 г., 11:34 ч.

Тиха бяла река 

  Поезия » Любовна
801 0 4

Тиха бяла река
прекосявам на пръсти,
скрита нейде тъга,
тегне в мрака разпръскващ.

Звезден прах разпилява
от нектара небесен,
а  сърцето запява
тиха, ласкава песен.

За копнеж и за обич,
за живот и за вричане,
за преплетени устни
на момче и момиче.

За любов и за шепот,
за пътеки вървяни,
в топлина и във трепет
и за страст изживяна.

Тиха бяла река
тихо в мене се влива,
но остава следа,
че със теб бях щастлива.



© Евдокия Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??