Тиха бяла река
Тиха бяла река
прекосявам на пръсти,
скрита нейде тъга,
тегне в мрака разпръскващ.
Звезден прах разпилява
от нектара небесен,
а сърцето запява
тиха, ласкава песен.
За копнеж и за обич,
за живот и за вричане,
за преплетени устни
на момче и момиче.
За любов и за шепот,
за пътеки вървяни,
в топлина и във трепет
и за страст изживяна.
Тиха бяла река
тихо в мене се влива,
но остава следа,
че със теб бях щастлива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евдокия Иванова Всички права запазени
