Тихата Пролет
Аз чакам тихата пролет.
Аз чакам твоята пролет.
По стръмните ледени улици,
на гората в безмълвния сняг,
дърветата питат пак - ти ли си,
вече идеш ли в пролетен бяг?
И Янтра тежко клокочи и стене
под сърдития стапящ се лед
и сякаш е близо новото време,
и сякаш на твоята Пролет е ред.
Сред празни площади и паркове,
по мразовитите статуи царски,
на гарата черните влакове,
мъртвите конници с тъмните маски -
ревнивата зима пълзи начумерена,
навсякъде храчи подмолният хлад,
но нежно, със своята песен уверена,
Пролетта ти пристъпва в скования град.
Скоро цвете тук пак ще изникне -
тази сънена пръст ще роди,
но преди и първият ручей да бликне
всичко живо във мене цъфти!
Ще дочакам тихата пролет!
Ще дочакам твоята пролет!
© Владимир Георгиев All rights reserved.
