Тихата Пролет
Аз чакам тихата пролет.
Аз чакам твоята пролет.
По стръмните ледени улици,
на гората в безмълвния сняг,
дърветата питат пак - ти ли си,
вече идеш ли в пролетен бяг?
И Янтра тежко клокочи и стене
под сърдития стапящ се лед
и сякаш е близо новото време,
и сякаш на твоята Пролет е ред.
Сред празни площади и паркове,
по мразовитите статуи царски,
на гарата черните влакове,
мъртвите конници с тъмните маски -
ревнивата зима пълзи начумерена,
навсякъде храчи подмолният хлад,
но нежно, със своята песен уверена,
Пролетта ти пристъпва в скования град.
Скоро цвете тук пак ще изникне -
тази сънена пръст ще роди,
но преди и първият ручей да бликне
всичко живо във мене цъфти!
Ще дочакам тихата пролет!
Ще дочакам твоята пролет!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Георгиев Всички права запазени
