VladimirGVP (Владимир Георгиев)
2 1
17.02.2013 г., 12:08 ч.

Тихата Пролет 

  Поезия » Друга
511 0 3

Аз чакам тихата пролет.

Аз чакам твоята пролет.



По стръмните ледени улици,
на гората в безмълвния сняг,
дърветата питат пак - ти ли си,
вече идеш ли в пролетен бяг?

И Янтра тежко клокочи и стене
под сърдития стапящ се лед
и сякаш е близо новото време,
и сякаш на твоята Пролет е ред.

Сред празни площади и паркове,
по мразовитите статуи царски,
на гарата черните влакове,
мъртвите конници с тъмните маски -
 
ревнивата зима пълзи начумерена,
навсякъде храчи подмолният хлад,
но нежно, със своята песен уверена,
Пролетта ти пристъпва в скования град.

Скоро цвете тук пак ще изникне -
тази сънена пръст ще роди,
но преди и първият ручей да бликне
всичко живо във мене цъфти!



Ще дочакам тихата пролет!

Ще дочакам твоята пролет!

 

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Храчи" ми харесва заради взаимодействието с "хлад", чисто звуково! Благодаря и на трима ви за мненията и отделеното време, както и на всички останали, които са го прочели
  • Поздрав!
  • Хубаво стихотворение
Предложения
: ??:??