Тихи многоточия
И ето ме - сама срещу желанието,
което в мен като вулкан напира,
безсилна да се боря с изтезанието
и с чувството, което в мен пулсира...
Далече ли съм или твърде близо?
През хиляди прегради те усещам.
По цялото ми тяло се разливаш
и париш като слънцето горещо...
Понятието време, разстояние,
оплита се в ума ми омагьосан,
потапям се във твоето ухание
и всяка част от себе си жигосвам...
Събличам свойте принципи железни
и тръгвам босонога към безумието...
Пред твоя дом стоя. И ако влезна,
грехът ще оправдая с пълнолунието.
Но спирам насред път! И леден дъжд
смразява мойте чувства забранени!
Как мога да обичам този мъж
щом зная, че ще има наранени?
И огъня в сърцето бавно гасне
под сълзите на тази нощ дъждовна...
Дали следите бързо ще зараснат
след тази обич огнено-греховна?
Какво от туй, че в този миг аз зная
във мислите си, че си тук, до мен...
щом днес, преди началото, е краят
а утре... ще е просто празен ден.
И ето ме - прашинка сред тълпата.
Сама на себе си. Или пък ничия.
Вървя напред... Напред... към самотата.
Останалото - тихи многоточия...
Павлина Соколова
'2012 г.
© Павлина Соколова All rights reserved.
