Avis (Павлина Соколова)
362 968
5.08.2015 г., 0:36 ч.

Тихи многоточия 

  Поезия » Любовна
542 2 10


И ето ме - сама срещу желанието,
което в мен като вулкан напира,
безсилна да се боря с изтезанието
и с чувството, което в мен пулсира...

Далече ли съм или твърде близо?
През хиляди прегради те усещам.
По цялото ми тяло се разливаш
и париш като слънцето горещо...

Понятието време, разстояние,
оплита се в ума ми омагьосан,
потапям се във твоето ухание
и всяка част от себе си жигосвам...

Събличам свойте принципи железни
и тръгвам босонога към безумието...
Пред твоя дом стоя. И ако влезна, 
грехът ще оправдая с пълнолунието.

Но спирам насред път! И леден дъжд
смразява мойте чувства забранени!
Как мога да обичам този мъж
щом зная, че ще има наранени?

И огъня в сърцето бавно гасне
под сълзите на тази нощ дъждовна...
Дали следите бързо ще зараснат
след тази обич огнено-греховна?

Какво от туй, че в този миг аз зная
във мислите си, че си тук, до мен...
щом днес, преди началото, е краят
а утре... ще е просто празен ден.

И ето ме - прашинка сред тълпата.
Сама на себе си. Или пък ничия.
Вървя напред... Напред... към самотата.
Останалото - тихи многоточия...

 

Павлина Соколова

'2012 г.

 

 


© Павлина Соколова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силно и добре написано - хареса ми !
  • Най-трудно се изживява забранената любов:
    "Далече ли съм или твърде близо?
    През хиляди прегради те усещам,
    По цялото ми тяло се разливаш
    и париш като слънцето горещо..."
    Една супер откровена изповед, за която те поздравявам и за силата на разума, който все още може да се измъкни от магията.
    Съжалявам за болката и ти желая по- ведра вечер, Павлина!
    Бъди благословена!
  • И аз останах очарован!
  • Възхищение и от мен, Поли!!!
  • И ето ме - прашинка сред тълпата.

    не се поколебах избрах самотата.
    познато чувство. кое е правилното?
    Бог ще каже.
    хубав стих.
  • Вечната тема за греховната любов...Великолепно поднесена!
  • Много, много хубаво заглавие, особено пък като знам аз как ги слагам... Достойно за заглавие на стихосбирка.
  • Поезия, която оставя без думи. Аплодисменти!!!
  • „Как мога да обичам този мъж/щом зная, че ще има наранени?“
    Винаги ще има, но пък какво е животът без рискове. Красив и прочувствен стих!
  • Да нараним другите или да останем ние наранени?
    Изпитано със сигурност от много хора!
    Хубав,но тъжен стих!
    Съдба!
    Дано героинята ти(ти?) открие щастието,но не върху гърба на чуждо нещастие.
Предложения
: ??:??