Jul 29, 2006, 12:32 PM

Тихият кът

  Poetry
1.3K 0 11
От работа - в къщи,от къщи - на работа...
Аванс и заплата, заплата - аванс...
Въртим се със теб в кръговрата на хаоса,
на тъпа инертност изпаднали в транс...

Отмина край нас не една революция
със гръмки идеали за по-хубав свят...
И влязохме с теб във графа "Еволюция",
но вместо напред със посока назад.

Събрахме си точки за осигуровките,
поехме си дъх след големия път...
Но, май, Раздавачката чука с призовките,
да ни покани във "Тихия кът"...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...