Nov 30, 2013, 10:27 AM

Тихо е в мен

  Poetry » Love
716 0 7

Тихо е в мен

Толкова е тихо...
в мен.
Измислих си
дъжд и късна есен.
Малък огън,
приказка и саксофон.
Тишината пееща
любов в няколко ноти.
Разплакана нощ,
топлина и длани
притихнали ме
в обичане...
Това е. Тихо е.
Тихо е в мен.

© Ванко Николов (Starkmaster   ®vn) ′

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванко Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...