Тийнейджърско
О, можех да те чакам цели нощи -
в прозореца ти сянката да зърна!
Да зная, че не си заспала още,
да си представям как ще те прегърна
на утрото – със чантата през рамо,
усмихната, невероятно жива,
разказваща поредната си „драма” –
забавна, покоряващо красива!...
И влюбени, прегърнати сме двама,
забравили уроци и задачи...
О, не!?!... Дано е зрителна измама!...
Баща ти май насреща бодро крачи?...
Изсулвам се край тебе и се сливам
с тълпата трудова и многолика.
Да бягам, вярно, хич не ми отива,
но знам добре де стяга го чепика!
Задъхана, сияеща, красива,
със серия целувки го посрещаш,
зад рамото му, като се прикриваш,
„ушички” правиш, смигваш ми насреща!
Папá, омаломощен до грам, напълно,
от обич бащинска съвсем размазан,
припряно бърка във портфейла пълен
и с две банкноти едри те ”наказва”....
След малко пак сме двама и щастливи...
Финансово на сигурна сме почва.
Бе, кой сега на даскалото ще отива?
Я, виж какъв чудесен ден започва!...
© Роберт All rights reserved.
Но все пак ме върна в ученическите години и мен, Роби! Благодаря ти за настроението!
