Няма такава тишина
като тази сега.
Пръснала се е пак самота
като жълти есенни листа.
Едва доловима сълза,
тъне дълбоко в мойте очи
а ти не си тук сега,
не си тук - разбери!
Отронва се лист,
падат два!
Само още миг самота,
само още малко тъга!
Няма такава тишина, разбери,
няма подобна тъга, запомни.
И знаеш ли - сама съм отново така...
Така както... преди и сега!
© Мая Иванова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
