Няма такава тишина
като тази сега.
Пръснала се е пак самота
като жълти есенни листа.
Едва доловима сълза,
тъне дълбоко в мойте очи
а ти не си тук сега,
не си тук - разбери!
Отронва се лист,
падат два!
Само още миг самота,
само още малко тъга!
Няма такава тишина, разбери,
няма подобна тъга, запомни.
И знаеш ли - сама съм отново така...
Така както... преди и сега!
© Мая Иванова All rights reserved.
И "Тишината" е нежна, търпелива и страстна...
Поздрави!