paloma66 (Гълъбина Митева) paloma66 (Гълъбина Митева)
110 171
Sep 4, 2013, 11:13 PM  

Тишина

  Poetry
997 1 13

Че тишината може да боли

разбрах, едва когато си отиде...

Сега вали. В душата ми вали.

Дъждът изми омрази и обиди.

  

Остана само болката, и тя

ритмично хапе с пулса на сърцето.

И вдигам в тази глуха тишина

наздравици за мъртвите поети. 

 

А камъните, дето ги събрах

със каменни сълзи безмълвно плачат.

Те знаят, че ще се превърнем в прах

и вятър ще ни разпилее в здрача.

 

Защо тогава мразим и делим

пространство и земя под небесата?

Светът е преходен. И предвидим.

А Вечността е пристан за душата.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гълъбина Митева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • zelenaradost (Милена Френкева)
    zelenaradost (Милена Френкева)
    Силен стих!
  • manipuliram (Манипулирам)
    manipuliram (Манипулирам)
    Темата за вечността явно вдъхновява повечето от тук присъстващите.
    Харесах много!
  • krchernev (Красимир Чернев)
    krchernev (Красимир Чернев)
    Изискан,вълнуващ стих!Поздрав!
  • paloma66 (Гълъбина Митева)
    paloma66 (Гълъбина Митева)
    Благодаря от сърце за топлите думи!Моля, простете ми,че нямам свободно време да чета и да се възхищавам на вашите творби...Някой ден със сигурност ще имам време и за това!
  • lindastefani (Камелия)
    lindastefani (Камелия)
    "Защо тогава мразим и делим"- кой и какво е отнесъл със себе си, отивайки си от този свят???... По-важно е каква следа ще остави тук след себе си!!!
    Много силна емоция!!!
    Поздрави!!!

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0