Замълчи! Обърках се от думи.
Искам само да те гледам в тишина,
искам всичко да изчезне от ума ми,
да усещам думите със сетива.
Не е нужно все да си говорим,
нека пробваме да помълчим,
да почувстваме във себе си простора
и едва тогава да го споделим.
Колко лесно е да си говориш с някой,
просто думи, без дела.
Трудното е да откриеш онзи,
с който да се чувстваш сигурен във обща тишина.
© Преслава Петкова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
