Замълчи! Обърках се от думи.
Искам само да те гледам в тишина,
искам всичко да изчезне от ума ми,
да усещам думите със сетива.
Не е нужно все да си говорим,
нека пробваме да помълчим,
да почувстваме във себе си простора
и едва тогава да го споделим.
Колко лесно е да си говориш с някой,
просто думи, без дела.
Трудното е да откриеш онзи,
с който да се чувстваш сигурен във обща тишина.
© Преслава Петкова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
