4.04.2014 г., 7:47

Тишина

833 0 7

Замълчи! Обърках се от думи.

Искам само да те гледам в тишина,

искам всичко да изчезне от ума ми,

да усещам думите със сетива.

 

Не е нужно все да си говорим,

нека пробваме да помълчим,

да почувстваме във себе си простора

и едва тогава да го споделим.

 

Колко лесно е да си говориш с някой,

просто думи, без дела.

Трудното е да откриеш онзи,

с който да се чувстваш сигурен във обща тишина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Преслава Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...