4.04.2014 г., 7:47

Тишина

829 0 7

Замълчи! Обърках се от думи.

Искам само да те гледам в тишина,

искам всичко да изчезне от ума ми,

да усещам думите със сетива.

 

Не е нужно все да си говорим,

нека пробваме да помълчим,

да почувстваме във себе си простора

и едва тогава да го споделим.

 

Колко лесно е да си говориш с някой,

просто думи, без дела.

Трудното е да откриеш онзи,

с който да се чувстваш сигурен във обща тишина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Преслава Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...