Sep 25, 2010, 8:44 PM

Точният човек

  Poetry » Love
1.1K 0 3

Точния човек


Исках да си ти!

Но няма как...

Понякога така се случва.

Исках да си слънцето във моя мрак,

но бил си само точка светлина.

Исках ти да ме прегръщаш

и да усещам топлите ти устни върху мен.

Не искам много,

а в замяна бих ти дала всичко!

Защото знам,

че ти си точният човек

в най-неточното за мене време!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...