Sep 25, 2010, 8:44 PM

Точният човек

  Poetry » Love
1.1K 0 3

Точния човек


Исках да си ти!

Но няма как...

Понякога така се случва.

Исках да си слънцето във моя мрак,

но бил си само точка светлина.

Исках ти да ме прегръщаш

и да усещам топлите ти устни върху мен.

Не искам много,

а в замяна бих ти дала всичко!

Защото знам,

че ти си точният човек

в най-неточното за мене време!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...