Sep 17, 2013, 9:32 PM

Тогава

  Poetry » Other
557 0 2

Тогава

 

И докато очи затворя,

животът ще обичам

и ще го живея вечно,

дори праха да дишам…

 

И кални думи да поглъщам,

ще искам да съм същата,

в този нелогичен свят

на силата могъщата…

 

И моите дела тогава

и лоши, и добри нерядко,

през облаците ще се реят

като полет на орлица, гладко…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Манипулирам All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми хареса!
  • Бъди каквато Си и се променяй, когато усетиш момента на промяната! Прекрасен стих М! Поздрави и усмивки!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...