17.09.2013 г., 21:32

Тогава

555 0 2

Тогава

 

И докато очи затворя,

животът ще обичам

и ще го живея вечно,

дори праха да дишам…

 

И кални думи да поглъщам,

ще искам да съм същата,

в този нелогичен свят

на силата могъщата…

 

И моите дела тогава

и лоши, и добри нерядко,

през облаците ще се реят

като полет на орлица, гладко…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Манипулирам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса!
  • Бъди каквато Си и се променяй, когато усетиш момента на промяната! Прекрасен стих М! Поздрави и усмивки!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....