Когато си сам. Когато те боли.

Когато пред теб е само тъмнината.

Когато сълзи напират в твоите очи.

Когато няма светлина в далечината.

Когато в сърцето ти има празнота.

Когато спомените бавно те убиват.

Когато си завладян от самота.

Когато мечтите ти се разбиват.

Когато един ден проумееш

колко много значеше за мен.

Когато гордостта си преодолееш

и престанеш да си тъй студен.

Когато искаш пак да ме прегърнеш

и да впиеш нежно устни в мен.

Когато се опитваш времето да върнеш,

за да ме имаш само още ден.

          Тогава си спомни за сълзите ми

          и как на целувките ми не отговори.

          Как обърна гръб на молбите ми

          и след себе си вратата затвори.