Feb 7, 2017, 10:15 AM

Той

  Poetry » Love
609 1 0

Гледам към небето да те видя
Но облаците пречат пак
Само снимка ми остави
И спомени горящи в мрак

 

Защо живота те спомина
Защо отне ти го от раз
Какво видя, живя ли го добре
Дано споменът тлее в твоето сърце

 

Хубав спомен ти ни завеща
Бяхме заедно в доброта 
Беше весел с усмивка на уста
Спокоен,  като мъничка липа

 

Липата днес порастнала пред блока
Децата тичат и се радват на листа
А приятелите молят се на бога,
Да те видят, поне за мъничко ела.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Beatris Dimitrova All rights reserved.

Посветено на Александaр Писарски

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...