Той бе морето
Загатващ чар и буря във очите
мъжът с морето аз ще го сравня
вълни от чувства крие в дълбините
заливат всичко щом се зародят
Минават през морето необятно
лодки със различни имена
грациозни нежни пленяват многократно
търсят път разпънали платна
Някои във бурята попадат
блъскани от морските вълни
нещастни към брега завинаги отплават
с разбити мачти и мечти
Други те за мъничко минават
погълнати в стихия сладка до зори
а истинската никога морето не забравя
тъгува то за нейните очи
Море бушуваш галиш покоряваш
опасно нежно можеш да си ти
в бурята на твоите ръце и аз останах
дива бях но ти ме покори
За мен не бяха твоите вълни
но твоя бряг за мен последен беше
закъснели стъпки времето брои
тръгвам едва ли ще те видя вече
И някога дали ще помниш ти
че по твоя бряг следите си оставих
дори вълните уморени тях да заличи
аз море тебе не забравих
© Донка All rights reserved.
