Той е там
Той е там и е само на пет.
Домът му е прашната улица
и е син и на мен, и на теб,
и събира в очите си бурите,
без право да ги изплаче -
няма такава огромна сълза.
Парят ръчичките от петачета
оставили в душата му бразда.
Липсва зрънце в нея да посее,
да не липсва, все е суша.
Има кратък огън да се сгрее,
после във кашони да се сгуши.
Той не знае ласката какво е
и не смее даже да мечтае.
Старите, протрити панталони
утре ще го стоплят ли, нехае.
Знае, че минават много хора,
слепи за окъсаните ръкавици.
В миг такъв си казва: „Боже,
искам, искам да съм птица…”
© Ани Монева All rights reserved.
