Той пише
На клавиатура той пише
и от пръстите му извира светлина.
Той пише
и от тях се лее любовта.
И светлината,
и любовта,
излизащи от него,
се впиват в копчетата,
разливат се като омайващ парфюм в пространството,
просмукват се в компютъра и в стените.
Той пише,
обича,
общува
и щастлив е!
Сърцето вече не го боли.
Той пише,
диша
и плаче...
А мъката му отива надалеч,
докато пише...
© Галифрей Михайлов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
