Той (посветено)
Той живееше в свят, в който нямаше думи
и не чуваше сутрин - песента на деня,
но в сърцето си топло - под самотните струни
бе събрал със усмивка - обичта на света.
Той пристигаше късно - със надежда в очите
отпътувал навярно със последния влак
и усещаше вятъра - с нежността на сълзите
по лицето си бледо - там - във тихия мрак.
Той говореше много - и не беше различен.
Просто чувстваше всичко по-дълбоко от нас
и към нашата болка - той не бе безразличен.
Просто галеше с обич - най-прекрасния глас.
© Чавдар All rights reserved.
