15.03.2011 г., 22:33 ч.

Той (посветено) 

  Поезия » Философска
564 0 1

Той живееше в свят, в който нямаше думи
и не чуваше сутрин - песента на деня,
но в сърцето си топло - под самотните струни
бе събрал със усмивка - обичта на света.

Той пристигаше късно - със надежда в очите
отпътувал навярно със последния влак
и усещаше вятъра - с нежността на сълзите
по лицето си бледо - там - във тихия мрак.

Той говореше много - и не беше различен.
Просто чувстваше всичко по-дълбоко от нас
и към нашата болка - той не бе безразличен.
Просто галеше с обич - най-прекрасния глас.

© Чавдар Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??