Jan 26, 2008, 10:30 PM

Tок

  Poetry
800 0 7
Излез от водата.
Така ще срещнеш
въздуха земен.
Поемаш вината,
защо да е грешно.
Виновен си.
Значи не дремеш.
Нужен ли е на всички
такъв човек като мен.
Който живее в кавички
и не усеща красотата
на новия ден.
За да си част от хората,
те искат за прошка да се молиш.
Вината - за тях е паролата.
Истината е да се тревожиш.
Прости!
Живот без колела.
Спи!
Сън ли е това?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...