Jan 26, 2008, 10:30 PM

Tок

  Poetry
802 0 7
Излез от водата.
Така ще срещнеш
въздуха земен.
Поемаш вината,
защо да е грешно.
Виновен си.
Значи не дремеш.
Нужен ли е на всички
такъв човек като мен.
Който живее в кавички
и не усеща красотата
на новия ден.
За да си част от хората,
те искат за прошка да се молиш.
Вината - за тях е паролата.
Истината е да се тревожиш.
Прости!
Живот без колела.
Спи!
Сън ли е това?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...