BuRn_AliVe (Александър) BuRn_AliVe (Александър)
11 193
Jul 18, 2015, 1:14 PM  

Толкова

  Poetry » Other
541 0 3

навярно бих могъл
да се погълна
някак в себе си
и в тая до полуда
сигурна обител
ръце безропотно
да скръстя за молитва
и както дните ми
безбройни помнят
навярно бих могъл
да бъда зрител
но нима ще бъда цял
преди да се строша
нима не мога
да избухна ослепително
и в дъжд от лъскави игли
подир да заваля?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0