Толкова богата
Душата ми едно небе е цяло
по празниците – слънчева и пъстра
като рисувано вълшебно огледало,
изписано от сръчните ми пръсти.
А делниците – те са друго,
тогава е с гръбнак на котка,
настръхнала, измокрена и зла,
все драпа с острите си нокти
и ми закрива всяка светлина.
Тогава значи имам две души.
Защо сърцето ми едно е само?
Зелени кладенци – две езерни очи,
ще мокрят топлото ти рамо...
Пък летните ми мисли – сноп цветя
ги носи вятърът безкрайно надалече,
душата ми пътеките изгуби,
сърцето ми е капки от роса...
изплакани от нощни пеперуди...
© Джулиана Кашон All rights reserved.
