Разбрах, че щастието не си отива,
когато се научих да го виждам
дори във дрехата си сива,
дори във болката прииждаща.
Навсякъде, във всичко спотаено
не се укрива, просто е свенливо,
докосва ме по рамо съкрушено,
очите ми разплакани открива
и шепне: ”Виж ме, виж ме, тук съм!
Не съм те изоставяло за миг,
защото съм реалност, а не сън,
един действителен, върховен пик. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up