Apr 7, 2011, 8:26 PM

Толкова е лесно...

  Poetry » Other
559 0 1

Разбрах, че щастието не си отива,

 когато се научих да го виждам

дори във дрехата си сива,

дори във болката прииждаща.

 Навсякъде, във всичко спотаено

не се укрива, просто е свенливо,

докосва ме по рамо съкрушено,

очите ми разплакани открива

и шепне: ”Виж ме, виж ме, тук съм!

Не съм те изоставяло  за миг,

защото съм реалност, а не сън,

един действителен, върховен пик.

Не ме търси, а просто открехни

вратата на сърцето си смутено,

за да пропъдя страхове, мъгли,

в мига си да ме чувствуваш въплътено.”

Послушах го и с него съм на “ти”,

уверена като планински връх

с надежди извисени и мечти,

а не със мрачни лишеи и мъх.

Смених очите си, смених ума си,

смених  планетата, върху която стъпвам,

открих, че сатаната е прекрасен

и благославям просешките кръпки.

Вместо сълзи, отглеждам си усмивки,

в един целогодишен  месец май.

Понякога без залък и завивки

аз пак живея в приказка без край.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Кънева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ако не можем да имаме всичко,което харесваме,ни остава да харесваме това,което имаме!
    Разбрала си къде е щастието,Загора!
    Поздравления за стиха!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...