Apr 7, 2011, 8:26 PM

Толкова е лесно... 

  Poetry » Other
468 0 1
Разбрах, че щастието не си отива,
когато се научих да го виждам
дори във дрехата си сива,
дори във болката прииждаща.
Навсякъде, във всичко спотаено
не се укрива, просто е свенливо,
докосва ме по рамо съкрушено,
очите ми разплакани открива
и шепне: ”Виж ме, виж ме, тук съм!
Не съм те изоставяло за миг,
защото съм реалност, а не сън,
един действителен, върховен пик. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Кънева All rights reserved.

Random works
: ??:??