Минах през пролетта | ||
и лятото изпепелих! | ||
Къде си, моя есен? | ||
Не се страхувам! | ||
Ще те посрещна! | ||
С песен! | ||
Толкова много ми даде, | ||
живот! | ||
Горях! Падах!Ставах! | ||
Сега... живея! | ||
По мой си начин. | ||
Прегръщам спомени! | ||
Ранявам настояще! | ||
Мечтая и за бъдеще! | ||
Защо пък не? | ||
Душата няма бръчки... | ||
Обичам се дори сега | ||
и мисля си... | ||
какво е нужно? | ||
Просто... свобода! | ||
За да летиш... | ||
достатъчна е мисъл, | ||
любов и истина една... | ||
Обичана си! | ||
Нима по-силно има от това? |
© Мариана Вълкова All rights reserved.