10.12.2009 г., 0:16 ч.

Толкова е просто... 

  Поезия » Друга
542 0 12
Минах през пролетта
и лятото изпепелих!  
Къде си, моя есен?  
Не се страхувам!  
Ще те посрещна!  
С песен!  
Толкова много ми даде, 
живот!    
Горях! Падах!Ставах!  
Сега... живея!  
По мой си начин.  
Прегръщам спомени!
Ранявам настояще!  
Мечтая и за бъдеще!
Защо пък не?  
Душата няма бръчки...
Обичам се дори сега
и мисля си...  
какво е нужно?  
Просто... свобода!  
За да летиш...  
достатъчна е мисъл,   
любов и истина една...
Обичана си!  
Нима по-силно има от това?

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??