Толкова е просто...
| Минах през пролетта | ||
| и лятото изпепелих! | ||
| Къде си, моя есен? | ||
| Не се страхувам! | ||
| Ще те посрещна! | ||
| С песен! | ||
| Толкова много ми даде, | ||
| живот! | ||
| Горях! Падах!Ставах! | ||
| Сега... живея! | ||
| По мой си начин. | ||
| Прегръщам спомени! | ||
| Ранявам настояще! | ||
| Мечтая и за бъдеще! | ||
| Защо пък не? | ||
| Душата няма бръчки... | ||
| Обичам се дори сега | ||
| и мисля си... | ||
| какво е нужно? | ||
| Просто... свобода! | ||
| За да летиш... | ||
| достатъчна е мисъл, | ||
| любов и истина една... | ||
| Обичана си! | ||
| Нима по-силно има от това? | ||
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Вълкова Всички права запазени
