Толкова просто било
Толкова просто било
/да намериш на „щастие” рима/
Годините сиви
зад мен пресметливо
изтриват
премеждия, бури, тегла
и пак търпеливо,
и пак услужливо
престъпвам през себе си –
и се коря.
Повлякла хомота
без глас, без охота
по чужд коловоз все вървя –
сто лета!
А бръмка
навънка
животът,
призвънка –
и чувствам, денят ми
съвсем накъся.
Но как – не разбирам
от път как се спира
без края да стигнеш,
ужасно било.
А нещо бълбука
в гърдите, ей, тука,
безбожно
тревожно –
добре ми дошло!
И ето че свивам
от пътя страхливо,
в пътечка отбивам –
пред мене – трева.
Гората отсреща
шуми приветливо –
ох, малко плашливо
приемам това...
Но скоро щастлива
усещам се – жива,
край мен примамливо
шепти млад денят.
И толкова просто
видя ми се
в росното
поле да докосна
жар-птица с ръка.
© Венета All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Да, така е, Светла. И е толкова просто да се намериш - просто трябва веднъж да кажеш : "Стига!". И да тръгнеш в своя посока...
-
Хубав стих! Вярната посока е натам, където човек намира себе си...
-
Благодаря за проникновения и вдъхновен прочит! Хубаво е понякога да спираме, а то инерцията ни влече ли, влече...
-
Много вярно и истинско. Човек не трябва да върви в коловоз и по инерция. Трябва да променя скоростта и да спира.... и да се оставя на усещанията най вече на онези, които ще го направят щастлив, за да може да профължи.
-
Да, Мариана, и аз мисля, че простите неща радват човека, правят го щастлив. Думите като "дълг" и "чест" на всяка цена да успееш, да си сред първите, може би имат смисъл, но само в определен контекст - когато избраният път съвпада с желанията и мечтите ти. Но когато се превърнат в насилие над волята, човек се чувства нещастен. И тогава най-простото нещо, което може да направи, е да свие в първата пътечка, да седне в тревата и да потърси нов път за себе си. Благодаря за разбирането!
-
Наистина е просто да бъде щастлив човек, но едва когато го разбере...
Поздравления за творбата и прекрасното послание!
-
И аз ти благодаря, Сеси!
-
Благодаря за чудесното стихотворение!
-
Благодаря, Ренета!
-
Чудесно е!
-
Благодаря,
Ели,
Дочка,
Даниело -
за добрите думи! -
Красиво стихотворение, философия!
-
Оптимистичен и бодър песенен стих! Поздравления!
-
Смислено и много мелодично – с тези вътрешни рими!
Поздрави! -
Някога ни внушаваха, че трябва да вървим по пътя си докрай, да падаме, да ставаме, но да издържим, дори това да ни коства здравето и живота. С годините научих, че основната отговорност на човека е към самия себе си - добре ли е той, добре е целият микрокосмос от зависимости, в които влиза. Уж го знаем, а е трудно да избягаме от рутината и от криворазбрания дълг към общността. Благодаря за споделеното, Мартина!
-
Много близко до моите усещания!
-
Благодаря, Kalia - от сърце!
-
Много е хубаво!
-
Благодаря!
-
Супер!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
