Толкова просто било
Толкова просто било
/да намериш на „щастие” рима/
Годините сиви
зад мен пресметливо
изтриват
премеждия, бури, тегла
и пак търпеливо,
и пак услужливо
престъпвам през себе си –
и се коря.
Повлякла хомота
без глас, без охота
по чужд коловоз все вървя –
сто лета!
А бръмка
навънка
животът,
призвънка –
и чувствам, денят ми
съвсем накъся.
Но как – не разбирам
от път как се спира
без края да стигнеш,
ужасно било.
А нещо бълбука
в гърдите, ей, тука,
безбожно
тревожно –
добре ми дошло!
И ето че свивам
от пътя страхливо,
в пътечка отбивам –
пред мене – трева.
Гората отсреща
шуми приветливо –
ох, малко плашливо
приемам това...
Но скоро щастлива
усещам се – жива,
край мен примамливо
шепти млад денят.
И толкова просто
видя ми се
в росното
поле да докосна
жар-птица с ръка.
© Венета All rights reserved.
