Jun 9, 2007, 12:11 PM

Толкова силна

  Poetry
666 0 0
Толкова съм силна сега, че не знам какво да правя.
Да поема по друг път или да захвърля всичко?
Дали все така силна да остана?
Дали да продължа да се усмихвам стилно?
Толкова съм силна отвън, че не ме е страх да обикалям улиците.
Затова ме остави да спя и поеми накъдето можеш.
Отиди там, там, където не спят - при преструващите.
Ходи си или остани до мен да се бориш.
Toлкова съм силна, че не знам кога да престана.
Толкова съм силна, помогни да стана аз,
помогни да стана слаба.
Спри този кадър поне  за момент.
Кой път да продължа? Дали да продължавам стъпка след стъпка?
Толкова съм силна сега!
Толкова съм силна, че не усещам и тази глътка,
утолена в целувка.
Много ми е смешно, трябва да намаля.
Наистина ли съм толкова силна?
Защото съществото в мен вече не ми говори - то занемя.
И да иска, не може да ме милва.
Толкова съм смела навън, пред всички.
С тези фалшиви усмивки, задушни фасади.
С тези изкривени и грохки лица - дали чисти?
Уж толкова смели, а скрити зад пиедестали и паравани.
Толкова съм смела, че чак ми се възхищават.
А те дали знаят защо не ме е страх.
Те просто не разбират, че аз се съсипвам. Те трябва да ме съжаляват!
Те трябва да са силни, докато са слаби, защото са себе си. Те още могат да се спрат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...