Студ скова земята реката е в лед
Но на мен ми грей душата всичко е наред
Нима аз не усещам пак във въздуха студа
А огънят в мене разпръсква топлина
Всички са се скрили и вкъщи си стоят
А аз навън се скитам и няма да ме спрат
Ни преспите високи ни вятърът студен
Засипват небосклона на моя светъл ден
Защо ли тъй се чувствам така и не разбрах
На кой ли пък му пука щом чува звънък смях
И весело щастливо е моето лице
Ще се радвам ако топли вашето сърце
© Светлин All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
