Студ скова земята реката е в лед
Но на мен ми грей душата всичко е наред
Нима аз не усещам пак във въздуха студа
А огънят в мене разпръсква топлина
Всички са се скрили и вкъщи си стоят
А аз навън се скитам и няма да ме спрат
Ни преспите високи ни вятърът студен
Засипват небосклона на моя светъл ден
Защо ли тъй се чувствам така и не разбрах
На кой ли пък му пука щом чува звънък смях
И весело щастливо е моето лице
Ще се радвам ако топли вашето сърце
© Светлин All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
