May 9, 2012, 6:35 PM

Топлина 

  Poetry » Other
808 0 2

Студ скова земята реката е в лед

Но на мен ми грей душата всичко е наред

Нима аз не усещам пак във въздуха студа

А огънят в мене разпръсква топлина

 

Всички са се скрили и вкъщи си стоят

А аз навън се скитам и няма да ме спрат

Ни преспите високи ни вятърът студен

Засипват небосклона на моя светъл ден

 

Защо ли тъй се чувствам така и не разбрах

На кой ли пък му пука щом чува звънък смях

И весело щастливо е моето лице

Ще се радвам ако топли вашето сърце

© Светлин All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??