Студ скова земята реката е в лед
Но на мен ми грей душата всичко е наред
Нима аз не усещам пак във въздуха студа
А огънят в мене разпръсква топлина
Всички са се скрили и вкъщи си стоят
А аз навън се скитам и няма да ме спрат
Ни преспите високи ни вятърът студен
Засипват небосклона на моя светъл ден
Защо ли тъй се чувствам така и не разбрах
На кой ли пък му пука щом чува звънък смях
И весело щастливо е моето лице
Ще се радвам ако топли вашето сърце
© Светлин All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
