С топли лъчи обгрижва ме морето,

те са като нежно ехо -

златисти като жълта пелена и

мокри като сутрешна роса.

Толкова красиво е морето пак, 

осветява с красотата си целия град.

Фина и по-крехка дори от перце 

чувствам се, когато застана пред великото море.

Но дори когато ме духат пролетните ветрове,

не се цупя, нито сърдя, а се усмихвам

широко на цялото море.

Обръщам се засмяна,

вдишала от морския въздух по много,

крача по пясъка отново и отново.

Оприличават ме на червен мак,

а слънцето усмихва ми се срамежливо

и ме вика да озаряваме морето пак и пак.