10 мар. 2013 г., 22:29

Топлото море

911 0 0

С топли лъчи обгрижва ме морето,

те са като нежно ехо -

златисти като жълта пелена и

мокри като сутрешна роса.

 

Толкова красиво е морето пак, 

осветява с красотата си целия град.

Фина и по-крехка дори от перце 

чувствам се, когато застана пред великото море.

 

Но дори когато ме духат пролетните ветрове,

не се цупя, нито сърдя, а се усмихвам

широко на цялото море.

 

Обръщам се засмяна,

вдишала от морския въздух по много,

крача по пясъка отново и отново.

 

Оприличават ме на червен мак,

а слънцето усмихва ми се срамежливо

и ме вика да озаряваме морето пак и пак.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...