Обладан от чувства нереални,
аз следя дълбоко стих по стих
всеки ред и всяка строфа плавна,
цял живот, превърнат в кратък миг.
И със „сол във раната“ „напий се“
с „Топъл дъжд“ аз грея се в студа,
„не боли“ „без болка“ '“не умирай
тихо“ с „хиляди звезди“ в нощта.
И заглавията странни, интересни,
впили в тях енергия и страст.
Като чудни и красиви песни,
покоряващи с неземната си власт.
Вдъхнови ме една приятелка Иветка - (Topul dujd)
© Донко Найденов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
