Градът осъмна в бяло - свеж и мъдър.
Денят за поздрав вейна още сняг -
затрупа с преспи вчерашната мъка
и тихо се усмихна под мустак.
По снежната покривка - птичи стъпки -
същински морз от мене чак до теб.
И дрянът вече почна да напъпва.
А в мен покълва обич. И расте.
Усещаш ли? - По въздуха се носи
ухание на зрялост и копнеж...
Аз мога по снега да тръгна боса -
ти само с поглед да ме призовеш.
© Елица Ангелова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
