Топъл спомен в жар

Poetry » Love

870 0 0

Един стар със стар,
Но топъл спомен в жар.
Заключих в ума си,
Приех го като дар.

В миг съдбовен
Омая ме едно лице.
Не беше многословен,
Но как открадна моето сърце?!

Приех задръжките с насмешка.

За морал отдавна не говоря.
Нима за хората е грешка
За щастие сърце аз да отворя.

За допир нежен не милея.
Ще бъде повече от грях
За среща нова не копнея,
А може би и чувствам страх!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0