Топъл спомен в жар

Poetry » Love

871 0 0

Един стар със стар,
Но топъл спомен в жар.
Заключих в ума си,
Приех го като дар.

В миг съдбовен
Омая ме едно лице.
Не беше многословен,
Но как открадна моето сърце?!

Приех задръжките с насмешка.

За морал отдавна не говоря.
Нима за хората е грешка
За щастие сърце аз да отворя.

За допир нежен не милея.
Ще бъде повече от грях
За среща нова не копнея,
А може би и чувствам страх!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9