Товар

По пресните следи на времето,

настръхнал, търся си пространство,

в което да се скрия временно

от моите пристрастия,

от мойте слабости и навици –

да си угаждам, че живея,

от моите жени – възглавници,

които ме прегръщат и се смеят.

В оперението на изгряващото слънце,

като птица искам да запея,

а в листата на гората, моето лице,

със зеленината да се слее.

Да прокарам длани по тревите,

с цветовете на цветята да прогледна

и като дъга, след дъжд извита,

в синевата на простора се протегна.

Да усетя всичко живо  

как живее в мен

и всичко непонятно, но красиво

да се отрази във мен.

Тогава ще повярвам,

че макар и временен,

аз не съм товар,

а съм част от времето.