Този август
Този август е толкова кратък...
Аз все още на юли ухая,
а в небето почти без остатък
чезнат птиците.
Как да призная,
че на есен морето прилича.
Вдигат облаци морно ресници.
От очите им дъжд ли се стича
или летни, но късни сълзици.
Онзи вятър хлапашки замина
след младежите в звън на китара.
Брат му, по-голям, с ярост раздира
козирката моряшка от бара.
Тъжна мига луната.
Звездите
не рисуват нощта тъмнокоса.
Трие прилива пенест следите
дето стъпваше лятото босо.
И животът поема нататък
към студената, тягостна зима.
Този август бе толкова кратък -
като дъх...
Като дъх си замина.
© Деа All rights reserved.
