30 авг. 2024 г., 21:59

Този август

661 9 15

Този август е толкова кратък...

Аз все още на юли ухая,
а в небето почти без остатък
чезнат птиците.
                            Как да призная,
че на есен морето прилича.
Вдигат облаци морно ресници.
От очите им дъжд ли се стича
или летни, но късни сълзици.
Онзи  вятър хлапашки замина
след младежите в звън на китара.
Брат му, по-голям, с ярост раздира
козирката моряшка от бара.
Тъжна мига луната. 
                               Звездите
не рисуват  нощта тъмнокоса.
Трие прилива пенест следите
дето стъпваше лятото босо.
И животът поема нататък
към студената, тягостна зима.
Този август бе толкова кратък -
като дъх...
                     Като дъх си замина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Кате, Вале, Вили, благодаря ви сърдечно момичета!🌹🌹🌹
  • Царица си... на такива едни... Абе красиви, дето те отнасят на някъде
  • Така е, Деа, лятото сякаш е само миг.
  • И на мен ми липсва.
    Много хубаво поетично.
  • Благодаря на всички за слънчевите думи!
    Да изпратим август с усмивки и да посрещнем септември с любов!
    Пожелавам ви слънце и радост!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...