Денят изгрява в топли цветове,
подрежда ги в приказно ветрило.
Понася утрото в двете си ръце,
закичва го със билките на Рила.
Денят блести с твоите очи,
усмивката му носи обещания.
Узрява по обяд с житните лъчи,
поднася топла пита с пожелания.
И стъпвам тихо в следобедната мараня,
погалила пчелите по крилата.
На свечеряване помахвам с ръка
на залеза, побягнал към полята.